9 февр. 2011 г., 22:25

Хайку – ІІ

997 0 7

1.

Тиха въздишка...

От заскрежения клон

откъсна се лист.

2. 

Мрачни облаци

и зов на тъжна птица.

Зимата е тук.

3.

Хлад! Отчаян стон!

Жерави летят на юг.

Безкрила птица!

4.

Прибоят стене.

Кръжат самотни чайки.

Плажът опустя!

5.

Танцува лист

край ствола на дървото.

Танц за есента.

6.

Усмихнат маяк.

Брегове жадувани.

Мечта на моряк.

7.

Плачещи очи,

билет еднопосочен...

Ранена любов!

8.

Водата пее!

В сърцето на реката

къпе се звезда.

9.

Полъхва свежест.

Зората се усмихва.

Буди се денят.

10.

Пясъчна сълза

погълна жадна мида -

роди се бисер.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна плетеница от настроения!
    Поздрави!
  • Благодаря ви,приятели за ласкавите отзиви! Те означават много за мен.
    Насърчавате първите ми опити да сътворя хайку поезия.Благодаря!
  • Браво, Евгения! Това, което си сътворила е наистина прекрасно. Тези форми, макар и твърде кратки, в ръцете на майстор като тебе, носят не само богата образност, но и неподозирана красота.Освен това, предоставят възможност на читателя сам да се превърне в ценител и творец на красотата.
  • хубаво
  • Поздрав! Чудесни са!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...