Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което
запява рано, още призори.
Светкавица сред буря на небето,
която с гняв стърнищата гори.
Понякога съм совичката лунна,
по-нежна от въздишка... Или не?
И нямам смелост и да те целуна,
плашлива, като сянка на сърне. ...