Hали и тя е като мен – жена
Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което
запява рано, още призори.
Светкавица сред буря на небето,
която с гняв стърнищата гори.
Понякога съм совичката лунна,
по-нежна от въздишка... Или не?
И нямам смелост и да те целуна,
плашлива, като сянка на сърне.
Понякога сълзата съм в съня ти,
искра в гнева ти... Ласка в ранина...
Любов съм аз. Съдбата ме изпрати,
нали и тя е като мен – жена.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
