Хамелеон
Хамелеон, от где изскочи,
по тялото ми пропълзя,
към лакътя се той насочи,
цветът му с кожата ми се преля.
Хамелеон, но с лик човешки,
в дома ми допълзя,
за да изкупи своите грешки,
но върху душата ми се спря.
Щом присъствието му усетих,
възнегодувах, но човещина показах.
Помогнах. За истината бързо се досетих,
но неусетно до болка себе си наказах.
Хамелеонът в зъл паяк се превърна,
в мрежите си ме повлече...
Смачкай го, не се страхувай! - Бог ми рече.
Ех, свободата да мога да прегърна,
от хамелеони ще бягам надалече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
