Хаос

28 апр. 2009 г., 08:11

Поэзия » Философская

552 0 2

Безмълвни хора или жлъч насипна,
остаряла мъдрост като плевел никне,

изстрадал глас, купешко здраве,
прерязан вик на сладкогласен славей.

Отрязани гори и замърсени почви,
запуснати земи и смрад нарочна,
животни минали в отвъдното...
Къде във тоз сумрак е бъдното?

Човекът обяви се за всевишен.
Тук коментарът е излишен.

Хаос

Свързани произведения

Комментарии

Предложения