Безмълвни хора или жлъч насипна,
остаряла мъдрост като плевел никне,
изстрадал глас, купешко здраве,
прерязан вик на сладкогласен славей.
Отрязани гори и замърсени почви,
запуснати земи и смрад нарочна,
животни минали в отвъдното...
Къде във тоз сумрак е бъдното?
Човекът обяви се за всевишен.
Тук коментарът е излишен.
© Елена Биларева All rights reserved.
Но - да потърсим светлината, все пак.
Поздрав!