28.04.2009 г., 8:11 ч.

Хаос 

  Поезия » Философска
551 0 2

 

Безмълвни хора или жлъч насипна,
остаряла мъдрост като плевел никне,

изстрадал глас, купешко здраве,
прерязан вик на сладкогласен славей.

Отрязани гори и замърсени почви,
запуснати земи и смрад нарочна,
животни минали в отвъдното...
Къде във тоз сумрак е бъдното?

Човекът обяви се за всевишен.
Тук коментарът е излишен.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??