23 дек. 2015 г., 16:29

Хаосът в развитие

453 0 0

Отново сами и в жега, и в студ,
претръпнали, боси, бездомни и тук
съдбата отредила е техния трон!
Да можеше да види онзи патрон!
На университети, училища и ясли,
от тая "свобо̀да" докъде сме дорасли!
Как славните битки, пропити в главите,
повтаряме сляпо със хъс във гърдите,
докато умело, със чаша в ръката,
изсипваме вино! Да лумнат сърцата!
И мигом, до час, всичко вече е помен...
Тъй бързо отмина и този отровен,
припалвайки снощната пура,
момент на разцвет и култура.


В гърлена кашлица - глътка живот!
В гърдите на тоя изстрадал народ!
И всяка капчица честност убиват,
тъй както войните чиляка затриват!
Че всяка държава те притъпява!
Работете за ЧЕСТНОСТ и СЛАВА!?!?
Че там ли достоен животът се ражда?
Когато на чужди идеи угажда
великий човешки възход?
ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕРЕН ЖИВОТ!!!

 

И как тъй в безвластието намирате хаоса?
Това не разбирам, това ме отказва,
да вярвам в невярна по себе си кауза,
за, бил той, достоен живот.
По време в което човекът не спазва,
най-малката, общочовешката клауза,
която гарантира че ще опазва
свободната воля на всеки народ!

 

Историята, знаете, мъдро показва,
справедливостта се оказва,
често наказвана с тежък закон!
Измамникът вечно се подмазва
на онзи, у когото властта се оказва!
А тъй не олеква ли общата пазва?
Ето това е морален погром!!!

 

За двеста години човекът израстна:
властта на монарха, войната ужасна,
депресии тежки и купа злини!
Но ето човешки,
от всичките грешки,
човекът се учи!
Нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Трубадур Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...