23.12.2015 г., 16:29

Хаосът в развитие

452 0 0

Отново сами и в жега, и в студ,
претръпнали, боси, бездомни и тук
съдбата отредила е техния трон!
Да можеше да види онзи патрон!
На университети, училища и ясли,
от тая "свобо̀да" докъде сме дорасли!
Как славните битки, пропити в главите,
повтаряме сляпо със хъс във гърдите,
докато умело, със чаша в ръката,
изсипваме вино! Да лумнат сърцата!
И мигом, до час, всичко вече е помен...
Тъй бързо отмина и този отровен,
припалвайки снощната пура,
момент на разцвет и култура.


В гърлена кашлица - глътка живот!
В гърдите на тоя изстрадал народ!
И всяка капчица честност убиват,
тъй както войните чиляка затриват!
Че всяка държава те притъпява!
Работете за ЧЕСТНОСТ и СЛАВА!?!?
Че там ли достоен животът се ражда?
Когато на чужди идеи угажда
великий човешки възход?
ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕРЕН ЖИВОТ!!!

 

И как тъй в безвластието намирате хаоса?
Това не разбирам, това ме отказва,
да вярвам в невярна по себе си кауза,
за, бил той, достоен живот.
По време в което човекът не спазва,
най-малката, общочовешката клауза,
която гарантира че ще опазва
свободната воля на всеки народ!

 

Историята, знаете, мъдро показва,
справедливостта се оказва,
често наказвана с тежък закон!
Измамникът вечно се подмазва
на онзи, у когото властта се оказва!
А тъй не олеква ли общата пазва?
Ето това е морален погром!!!

 

За двеста години човекът израстна:
властта на монарха, войната ужасна,
депресии тежки и купа злини!
Но ето човешки,
от всичките грешки,
човекът се учи!
Нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Трубадур Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...