Отново сами и в жега, и в студ,
претръпнали, боси, бездомни и тук
съдбата отредила е техния трон!
Да можеше да види онзи патрон!
На университети, училища и ясли,
от тая "свобо̀да" докъде сме дорасли!
Как славните битки, пропити в главите,
повтаряме сляпо със хъс във гърдите,
докато умело, със чаша в ръката,
изсипваме вино! Да лумнат сърцата!
И мигом, до час, всичко вече е помен...
Тъй бързо отмина и този отровен,
припалвайки снощната пура,
момент на разцвет и култура.
В гърлена кашлица - глътка живот!
В гърдите на тоя изстрадал народ!
И всяка капчица честност убиват,
тъй както войните чиляка затриват!
Че всяка държава те притъпява!
Работете за ЧЕСТНОСТ и СЛАВА!?!?
Че там ли достоен животът се ражда?
Когато на чужди идеи угажда
великий човешки възход?
ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕРЕН ЖИВОТ!!!
И как тъй в безвластието намирате хаоса?
Това не разбирам, това ме отказва,
да вярвам в невярна по себе си кауза,
за, бил той, достоен живот.
По време в което човекът не спазва,
най-малката, общочовешката клауза,
която гарантира че ще опазва
свободната воля на всеки народ!
Историята, знаете, мъдро показва,
справедливостта се оказва,
често наказвана с тежък закон!
Измамникът вечно се подмазва
на онзи, у когото властта се оказва!
А тъй не олеква ли общата пазва?
Ето това е морален погром!!!
За двеста години човекът израстна:
властта на монарха, войната ужасна,
депресии тежки и купа злини!
Но ето човешки,
от всичките грешки,
човекът се учи!
Нали?
© Трубадур Иванов All rights reserved.