Харамия
... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили,
довява вятърът на гарван грак
и аромат на пръст и зрели ниви
се стеле меко в рехавия мрак.
При извора я свари. С бистри струи
в бакърите ѝ лунен лъч сълзи.
(звънят на ата сребърните сбруи)
Той само с поглед думи ѝ мълви...
... и все нагоре се повдига стръмно.
По устни рязани с пара́ върви,
горят очите му - магия тъмна
... божура по страните ѝ цъфти.
И да я има начин търси още -
мъжът е харамия, няма страх.
Направо каза му баща ѝ снощи -
ще я даде на друг с един замах.
***
На мащерка постелята ухае,
на обич, на иглика и пелин...
По устните им трепети играят,
в тревите цъфна аленият крин
И топла, към сърцето я притисна,
погуби нея, после себе си уби...
Над тях нощта със стон увисна
... не можеше със друг да я дели.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
зарадва ме!
