12 июл. 2007 г., 15:33

Харесвам непрозрачните мъже

18.2K 7 52
Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
С сърце, което девет порти крият...

Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепна поезия!
    Поздравявам те!
  • Коментарите направо смачкват стихотворението. А то е добро.
  • Последният стих е много силен. Но типът мъже, за които мечтае авторката, не са моногамни. От тестостерона е и по-точно - от високите му нива, които биха обяснили физическите характеристики, които авторката описва.
  • Невероятноо е!!!
  • Много силно!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...