20 янв. 2021 г., 16:51

Хазарт

726 1 2

 

И тази нощ ще разиграем любовта

на масата зелена на комар,

ще я положим  на масата като залог,

разкъсвайки гърдите си,

заливайки ги с алкохолни пари,

как ще пресмятаме 

трескаво печалбите,

ръцете ни треперещи

и пръстите ни груби

ще стискат любовта, залогът,

който все ни се изплъзва,

а ние толкова желаем да я заложим,

докато печалбите са съблазнителни,

изпълват слабините ни

със златото си,

положена е върху масата с залози

и дрехите ѝ разпокъсани белеят

от нашето насилие да бъдем печеливши,

да я заложим за пореден път,

да я изстискаме от всички ползи

докато все още диша,

докато белее разкъсвана на масата

тази любов, която беше наша.

Тя няма да крещи,

безпомощна и бледа.

Тя само ще ни гледа

със оня тъжен поглед,

който ще ни казва,

че сме играчи на рулетка,

които губят себе си,

дори когато са спечелили

и златото във слабините

е точното тегло на всяка загуба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това за теоремата страхотно ме изненада. Благодаря, Младене!
  • Силен и точен стих, звучащ безапелационно, като математическа теорема. Финалът му много ме впечатли. Поздравление, Бояна!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...