И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари,
как ще пресмятаме
трескаво печалбите,
ръцете ни треперещи
и пръстите ни груби
ще стискат любовта, залогът,
който все ни се изплъзва,
а ние толкова желаем да я заложим,
докато печалбите са съблазнителни,
изпълват слабините ни
със златото си,
положена е върху масата с залози
и дрехите ѝ разпокъсани белеят
от нашето насилие да бъдем печеливши,
да я заложим за пореден път,
да я изстискаме от всички ползи
докато все още диша,
докато белее разкъсвана на масата
тази любов, която беше наша.
Тя няма да крещи,
безпомощна и бледа.
Тя само ще ни гледа
със оня тъжен поглед,
който ще ни казва,
че сме играчи на рулетка,
които губят себе си,
дори когато са спечелили
и златото във слабините
е точното тегло на всяка загуба.
© Boyana Todos los derechos reservados