20.01.2021 г., 16:51

Хазарт

724 1 2

 

И тази нощ ще разиграем любовта

на масата зелена на комар,

ще я положим  на масата като залог,

разкъсвайки гърдите си,

заливайки ги с алкохолни пари,

как ще пресмятаме 

трескаво печалбите,

ръцете ни треперещи

и пръстите ни груби

ще стискат любовта, залогът,

който все ни се изплъзва,

а ние толкова желаем да я заложим,

докато печалбите са съблазнителни,

изпълват слабините ни

със златото си,

положена е върху масата с залози

и дрехите ѝ разпокъсани белеят

от нашето насилие да бъдем печеливши,

да я заложим за пореден път,

да я изстискаме от всички ползи

докато все още диша,

докато белее разкъсвана на масата

тази любов, която беше наша.

Тя няма да крещи,

безпомощна и бледа.

Тя само ще ни гледа

със оня тъжен поглед,

който ще ни казва,

че сме играчи на рулетка,

които губят себе си,

дори когато са спечелили

и златото във слабините

е точното тегло на всяка загуба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това за теоремата страхотно ме изненада. Благодаря, Младене!
  • Силен и точен стих, звучащ безапелационно, като математическа теорема. Финалът му много ме впечатли. Поздравление, Бояна!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...