bydy (Диана Маринска)
36 11
16 янв. 2008 г., 22:59

He 

  Поэзия
814 0 3
не осъмнах
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло

не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила

не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв

не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея

не осъмнах...

© Диана Маринска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??