He
не осъмнах
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло
не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила
не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв
не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея
не осъмнах...
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло
не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила
не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв
не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея
не осъмнах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Маринска Всички права запазени
