16 ene 2008, 22:59
He
не осъмнах
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло
не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила
не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв
не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея
не осъмнах...
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло
не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила
не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв
не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея
не осъмнах...
© Диана Маринска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"че усмивката крива
преди време откраднах от луд"
Да си ми я връщаш, Диди!
Добра захапка!!! -
разписвам се!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
много ми хареса!
с обич, Диана.