Хей, ти!

Хей, ти!

Да, точно ти.

Ти, която си се свила на кълбо в леглото и си изплакваш очите.

Ти, която се събуждаш сутринта с подпухнали от снощния плач очи.

Ти, която можеш да понесеш толкова много болка,

но понякога цялото напрежение трябва да излезе от теб... като ураган.

Ти, която му позволяваш да те унищожи.

Ти, която мислиш, че това не е нормално.

Напротив, нормално е!

Нормално е да има моменти, в които искаш да изчезнеш от лицето на света.

Нормално е да те сполети цяла поредица от неприятни събития.

Нормално е да чувстваш цялата тъга на света.

Нормално е да изразяваш емоциите си, дори и да са негативни.

Нормално е да си човек.

Излей всичко извън теб.

Не оставяй нищо за по-късно.

Имаш 2 минути. 1 минута и 59 секунди, 1 минута и 58 секунди.

След като изтекат, стегни се, избърши сълзите си и се върни към живота с голямата си усмивка.

Сблъсквай се с трудностите, изплачи мъката си, но след това продължавай бързо напред.

5 секунди. Готова ли си?