13 янв. 2014 г., 16:51  

Хепи енд ...

834 0 7

 

 

 

          Искам да те гледам във очите,

          да потъвам в тяхното море,

          с пръсти да ти ровя във косите

          и да целувам любимото лице ...

 

          Искам да те чувствам в ръцете си,

          когато прегръщам нежния ти свят

          и да не усещаш ти нозете си,

          когато изпивам твоя аромат ...

 

          Е-е-х, копнежи невъзможни,

          от безкраен телевизионен сериал,

          стартирал в младите ни нощи,

          но за хепи енда остарял ...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Aaaaaaaaa не не не - няма остаряване за хепи-енда...границите са неприложими в любовта Чу ли! Поздрав!
  • Чудесен стих!Поздрави!
  • Поздрав за хубавия стих, Вальо!
    И не се оправдавай с възрастта

    http://www.youtube.com/watch?v=90hKa-bnjSg

    Любви все возрасты покорны
  • Полет и приземяване...
    Позагорча ми и ми хареса!
  • Няма невъзможни копнежи...просто, защото са си копнежи и точно това е хубавото! Нека ги има! Много ми хареса, да си знаеш

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...