Хербарий
ХЕРБАРИЙ
Колко много черно е небето,
по което слепите очи те търсят,
и ръцете, в спомен от умряла нежност,
докосват непознати силуети.
И липите вече не ухаят,
и люляците… толкова са грозни,
а пътеката към тебе е обрасла
във тръни от лъжливи клетви.
Залезите – някога красиви,
сега са просто кървави убийци
на слънца и на душата…
Замлъкват уморени птици.
Събирам трупове на спомени,
запечатани на фотографска лента,
мумифицирам ги във рамки
и ги поставям в мавзолея.
Но не минава… Никак не минава…
Отляво все боли и пари…
Затова реших! Ще го изтръгна
и ще го забода във чисто нов хербарий!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
