18 февр. 2017 г., 09:09

Херо и Ина

613 0 0

Ах ах ах...какъв е този нежен прах

бял като снежец

като произведен в ТЕЦ

странна миризма излъчва

като вмирисаната бъчва


Дали ще се почуствам по-добре

ако го смръкна в моето носле

или ще ми стане лошо, ще повърна

по-добре-Не, после не мога да се върна


А този свят ми тъй харесва

дори да е понякога жесток

дори и майка ми да кресва

защото съм оставил лампата на ток


Има за какво да се живее

достатъчно е едно едничко същество

което да те гледа, да се смее

да е слънцето във твойто общество


За него, в следващия миг

ще се простя със белия ми прах

и ще издам победоносен вик

защото победих смъртта на шах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kristina Mi Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...