Ах ах ах...какъв е този нежен прах

бял като снежец

като произведен в ТЕЦ

странна миризма излъчва

като вмирисаната бъчва

Дали ще се почуствам по-добре

ако го смръкна в моето носле

или ще ми стане лошо, ще повърна

по-добре-Не, после не мога да се върна

А този свят ми тъй харесва

дори да е понякога жесток

дори и майка ми да кресва

защото съм оставил лампата на ток

Има за какво да се живее

достатъчно е едно едничко същество

което да те гледа, да се смее

да е слънцето във твойто общество

За него, в следващия миг

ще се простя със белия ми прах

и ще издам победоносен вик

защото победих смъртта на шах.