4 мая 2010 г., 14:40

ххх

574 0 2

Да се научим да губим...

Дали е лесно това?

Злобните удари груби

с вдигната гордо глава

 

да отминаваме смело

и да си свирим с уста,

в свойта посока поели,

загърбили подлостта.

 

Даже сърцето да плаче,

да се усмихваме пак

и на тълпите зяпачи

да не оставяме знак,

 

че нещо ни е боляло,

мъничко нещо дори.

Надеждата оцеляла

нека с крила ни дари!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даже сърцето да плаче,
    да се усмихваме пак...
    Поздрав!
  • Пишеш доста добре, мене ме кефи. На трети ред във втора строфа ти се губи ямбът заради "в свойта". Ама някои казват, че в първа сричка всичко е позволено

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...