4 мая 2010 г., 14:40

ххх 

  Поэзия » Другая
386 0 2

Да се научим да губим...

Дали е лесно това?

Злобните удари груби

с вдигната гордо глава

 

да отминаваме смело

и да си свирим с уста,

в свойта посока поели,

загърбили подлостта.

 

Даже сърцето да плаче,

да се усмихваме пак

и на тълпите зяпачи

да не оставяме знак,

 

че нещо ни е боляло,

мъничко нещо дори.

Надеждата оцеляла

нека с крила ни дари!

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Даже сърцето да плаче,
    да се усмихваме пак...
    Поздрав!
  • Пишеш доста добре, мене ме кефи. На трети ред във втора строфа ти се губи ямбът заради "в свойта". Ама някои казват, че в първа сричка всичко е позволено
Предложения
: ??:??