Да се научим да губим...
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело
и да си свирим с уста,
в свойта посока поели,
загърбили подлостта.
Даже сърцето да плаче,
да се усмихваме пак
и на тълпите зяпачи
да не оставяме знак,
че нещо ни е боляло,
мъничко нещо дори.
Надеждата оцеляла
нека с крила ни дари!
© Нина Чилиянска Всички права запазени
да се усмихваме пак...
Поздрав!