4.05.2010 г., 14:40

ххх

573 0 2

Да се научим да губим...

Дали е лесно това?

Злобните удари груби

с вдигната гордо глава

 

да отминаваме смело

и да си свирим с уста,

в свойта посока поели,

загърбили подлостта.

 

Даже сърцето да плаче,

да се усмихваме пак

и на тълпите зяпачи

да не оставяме знак,

 

че нещо ни е боляло,

мъничко нещо дори.

Надеждата оцеляла

нека с крила ни дари!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даже сърцето да плаче,
    да се усмихваме пак...
    Поздрав!
  • Пишеш доста добре, мене ме кефи. На трети ред във втора строфа ти се губи ямбът заради "в свойта". Ама някои казват, че в първа сричка всичко е позволено

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...