29 мар. 2017 г., 13:18

Hi Class :)

1.1K 0 6

              Приказка за горската Свиня

 

В богатато семейство на свинята,

най-знатната рода от планината

родило се закръглено прасенце,

с надуто розово зурленце.

 

От малко то не се старало.

От чистотата се бояло.

Играло в локви и бунища

с най-скъпи дрехи и обуща.

 

Прасенцето Свиня голяма стана

започна да излиза на мегдана.

– Богата съм и къща имам златна.

Свиня елитна съм и знатна.

Компаниите аз ще си подбирам.

От най-доброто мога да избирам.

 

Не щеш ли този ден в гората

празнували на Щъркела децата.

Рожден ден с песни и забави,

щъркелът решил да им направи.

 

Дошла Свинята в тоалети скъпи,

но, уви, забравила да се изкъпе.

Не само че воняла,

уригвала се и грухтяла,

и с незатворена уста ядяла.

 

Всички гости удивени

се отдръпнали смутени.

– Това се казва веселба.

Всичко ще изям сама.

 

Щом приключила с храната

на дансинга се спуснала Свинята.

Там всички гости умърсѝла

със своята зурла смрадилва.

 

Щъркелът видял се във почуда:

 – Боже мой, но таз Свиня е луда.

Разбягали се гостите в гората.

Прибрала се най-после и Свинята.

 

Цяла вечер весело грухтяла.

Разказвала какво била видяла:

– Там всички бяха селяни големи,

и само аз бях без проблеми.

 

– Стар на Лиса бе кожуха.

Совата бе със перука.

Вълчо станал кожа, кости.

Грозни бяха всички гости.

 

Самочувствие голямо

има свинското коляно.

И едва ли то разбира,

че светът му се присмива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dena Spyrou Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...