29.03.2017 г., 13:18 ч.

Hi Class :) 

  Поезия » Друга
720 0 6

              Приказка за горската Свиня

 

В богатато семейство на свинята,

най-знатната рода от планината

родило се закръглено прасенце,

с надуто розово зурленце.

 

От малко то не се старало.

От чистотата се бояло.

Играло в локви и бунища

с най-скъпи дрехи и обуща.

 

Прасенцето Свиня голяма стана

започна да излиза на мегдана.

– Богата съм и къща имам златна.

Свиня елитна съм и знатна.

Компаниите аз ще си подбирам.

От най-доброто мога да избирам.

 

Не щеш ли този ден в гората

празнували на Щъркела децата.

Рожден ден с песни и забави,

щъркелът решил да им направи.

 

Дошла Свинята в тоалети скъпи,

но, уви, забравила да се изкъпе.

Не само че воняла,

уригвала се и грухтяла,

и с незатворена уста ядяла.

 

Всички гости удивени

се отдръпнали смутени.

– Това се казва веселба.

Всичко ще изям сама.

 

Щом приключила с храната

на дансинга се спуснала Свинята.

Там всички гости умърсѝла

със своята зурла смрадилва.

 

Щъркелът видял се във почуда:

 – Боже мой, но таз Свиня е луда.

Разбягали се гостите в гората.

Прибрала се най-после и Свинята.

 

Цяла вечер весело грухтяла.

Разказвала какво била видяла:

– Там всички бяха селяни големи,

и само аз бях без проблеми.

 

– Стар на Лиса бе кожуха.

Совата бе със перука.

Вълчо станал кожа, кости.

Грозни бяха всички гости.

 

Самочувствие голямо

има свинското коляно.

И едва ли то разбира,

че светът му се присмива.

 

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??