29.03.2017 г., 13:18

Hi Class :)

1.1K 0 6

              Приказка за горската Свиня

 

В богатато семейство на свинята,

най-знатната рода от планината

родило се закръглено прасенце,

с надуто розово зурленце.

 

От малко то не се старало.

От чистотата се бояло.

Играло в локви и бунища

с най-скъпи дрехи и обуща.

 

Прасенцето Свиня голяма стана

започна да излиза на мегдана.

– Богата съм и къща имам златна.

Свиня елитна съм и знатна.

Компаниите аз ще си подбирам.

От най-доброто мога да избирам.

 

Не щеш ли този ден в гората

празнували на Щъркела децата.

Рожден ден с песни и забави,

щъркелът решил да им направи.

 

Дошла Свинята в тоалети скъпи,

но, уви, забравила да се изкъпе.

Не само че воняла,

уригвала се и грухтяла,

и с незатворена уста ядяла.

 

Всички гости удивени

се отдръпнали смутени.

– Това се казва веселба.

Всичко ще изям сама.

 

Щом приключила с храната

на дансинга се спуснала Свинята.

Там всички гости умърсѝла

със своята зурла смрадилва.

 

Щъркелът видял се във почуда:

 – Боже мой, но таз Свиня е луда.

Разбягали се гостите в гората.

Прибрала се най-после и Свинята.

 

Цяла вечер весело грухтяла.

Разказвала какво била видяла:

– Там всички бяха селяни големи,

и само аз бях без проблеми.

 

– Стар на Лиса бе кожуха.

Совата бе със перука.

Вълчо станал кожа, кости.

Грозни бяха всички гости.

 

Самочувствие голямо

има свинското коляно.

И едва ли то разбира,

че светът му се присмива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...