29 mar 2017, 13:18

Hi Class :)

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

              Приказка за горската Свиня

 

В богатато семейство на свинята,

най-знатната рода от планината

родило се закръглено прасенце,

с надуто розово зурленце.

 

От малко то не се старало.

От чистотата се бояло.

Играло в локви и бунища

с най-скъпи дрехи и обуща.

 

Прасенцето Свиня голяма стана

започна да излиза на мегдана.

– Богата съм и къща имам златна.

Свиня елитна съм и знатна.

Компаниите аз ще си подбирам.

От най-доброто мога да избирам.

 

Не щеш ли този ден в гората

празнували на Щъркела децата.

Рожден ден с песни и забави,

щъркелът решил да им направи.

 

Дошла Свинята в тоалети скъпи,

но, уви, забравила да се изкъпе.

Не само че воняла,

уригвала се и грухтяла,

и с незатворена уста ядяла.

 

Всички гости удивени

се отдръпнали смутени.

– Това се казва веселба.

Всичко ще изям сама.

 

Щом приключила с храната

на дансинга се спуснала Свинята.

Там всички гости умърсѝла

със своята зурла смрадилва.

 

Щъркелът видял се във почуда:

 – Боже мой, но таз Свиня е луда.

Разбягали се гостите в гората.

Прибрала се най-после и Свинята.

 

Цяла вечер весело грухтяла.

Разказвала какво била видяла:

– Там всички бяха селяни големи,

и само аз бях без проблеми.

 

– Стар на Лиса бе кожуха.

Совата бе със перука.

Вълчо станал кожа, кости.

Грозни бяха всички гости.

 

Самочувствие голямо

има свинското коляно.

И едва ли то разбира,

че светът му се присмива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dena Spyrou Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...