Хиляда
Хиляди стъпки, към хоризонта вървя,
а той все далечен остава,
хиляди пътища, обикалям света,
но сякаш все не ми се отдава.
Хиляди причини, търся значение,
а то все така се изплъзва,
хиляди думи, чакам прозрение,
а езикът все ми се връзва.
Хиляди капки дъждовни, преглъщам,
дъждът все не спира,
хиляди ветрове, срещу тях се загръщам,
а наметката все се раздира.
Хиляди рани, парчета съшивам,
а кръв все тече и не спира,
хиляди животи, а жив не откривам,
преди да възкръсне, моята вяра умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никодим Сертов Все права защищены
(" Благодарение на въздържанието ние се събираме и отново се свързваме в цялост, която сме били разчупили на много и много части." Блажени Августин, Изповеди)