Хиляда
Хиляди стъпки, към хоризонта вървя,
а той все далечен остава,
хиляди пътища, обикалям света,
но сякаш все не ми се отдава.
Хиляди причини, търся значение,
а то все така се изплъзва,
хиляди думи, чакам прозрение,
а езикът все ми се връзва.
Хиляди капки дъждовни, преглъщам,
дъждът все не спира,
хиляди ветрове, срещу тях се загръщам,
а наметката все се раздира.
Хиляди рани, парчета съшивам,
а кръв все тече и не спира,
хиляди животи, а жив не откривам,
преди да възкръсне, моята вяра умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
(" Благодарение на въздържанието ние се събираме и отново се свързваме в цялост, която сме били разчупили на много и много части." Блажени Августин, Изповеди)