Ранявал си ме твърде много пъти
и рани хиляди от тебе имам аз,
къде са спомените ни красиви
от всичко само тях не пазя аз.
Следите кървави в сърцето
до днес кървят и няма никога да спрат,
онези твои малки тайни
раздират го и те все повече кървят.
Не мога тебе аз да обвинявам,
не мога себе си да съжаля,не мога,
никого да мразя,
добра съм и това ми е греха.
А тази болка от вътре ме изгаря,
но чувствата не мога да забравя,
не мога просто ей така
да сложа края на света.
Но ти добре си се научил,
да мразиш,но и да обичаш страсно,
да слагаш краи на обич свята,
да бъдеш мъж ти е съдбата.
Живота е несправедлив към мен,
така и до днес не се научих,
как да те изтрия от сърцето,
как поне за малко да те мразя.
Обичам те и всичко друго е излишно,
не трябва да се измъчвам за това.
Аз искам някои ден да се науча
как да се преоткрия в ненавистта,
аз искам някои ден да се науча,
да спра да бягам от реалността.