30 апр. 2008 г., 20:34

Химера

1K 0 22
 

                                       

                          Химера

 

                                  "Гласа си ти изпращам вятърно"...

 

 

Мечтите си, изпращам ги на път

от терасата... С криле на чучулига...

С надеждата до теб да долетят!...

За жалост, все до перилата стигат...

 

 

И пак не смея тънката черта

на копненията мои да прекрача,

макар да знам - от другата страна

ще разпръснеш на заблудите ми здрача...

 

 

Достигам те... А ти си все зад мен...

Далечна си... Но толкова си близка...

Граничната бразда - все някой ден

да я премина... Колко ми се иска!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прелестен е стиха ти, Вълчо, прелестен!!!
  • Дано Музата да помага и прекрачва невидимите и желани граници -
    колко работа й се струпа!!!Блестящо!!!
  • невероятен стих - съвършен,
    аплодирам !
  • граничната бразда- колко малко ни остава да я преминем и все не можем. прекрасен стих
  • Красиво и оригинално изказано копнение...Вълнуваш, както винаги!!!!! Прегръдки, 2 х Вълчо, хубави празници!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...