Взела Пещера огън и сила
из недрата на древна земя,
от сърцето си вино дарила,
на герои попила кръвта!
Тъй прекрасна и пълна със младост,
с дух велик на творец и бунтар,
теб градиха с вяра и радост
възрожденец и майстор зидар!
Припев: Пещера, с чистата обич
в твойто вярно, горещо сърце,
със светлината, с която ни водиш,
ти озаряваш напред векове!
Тук, в пръстта ти, укрепвал е корен
непокорен, вековен кавак,
под небето ти бди неуморен
стар часовник– на бъдното знак!
И Родопа във майчина пазва
е обгърнала тихо града –
там легенди за него разказва
вечно будната Стара река!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены