2 июн. 2006 г., 11:35

Химн за любовта 

  Поэзия
759 0 15


 

Спомням си историята ни – в морето:
как над двама ни изгря в нощта дъгата,
озаряваща с тишина завинаги сърцето,
за да не нахлува там на болката тъгата.


Затова сега ти пея тази песен -
химн за чувство, блеснало – безкрайно,
дало ни света на любовта – чудесен,
в който с теб сега вървиме всеотдайно.


Бях от много обстоятелства смутен,
нещо повече – за бъдещето бях объркан,
а и в този, за потегляне в морето, ден
ти отхвърли свят един – на спомени, изтъркан.


Аз на път потеглях – ех, живот моряшки:
корабът се готвеше след малко да отплува -
ти погледна ме накриво, но юнашки,
тръгна с мен, сърцето ми започна да лудува.


Станахме с тебе волни чайки
над вълните равномерни,
но си спомнихме за наште майки,
учили ни в любовта си да сме верни.


И потеглихме в море открито -
в път от негативности свободен,
но създадохме сърце едно – в невинност мито
с думите ти: ”Ти за мене Мой, си рОден!”


В морското ни, мила, плаване,
станахме любимци на вълните,
а душите ни, в цялостно отдаване,
сетиха вкуса вълшебен на шегите.


Колко време от тогава мина –
крачим днес с теб през грижи,
но го правиме с радост все двамина,
а взаимността живота движи.


 

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Здравей, Каси!
    Въпросът за възникване на критика в сайтовете е голям, сложен, но необходим. Първото нещо, за тази цел е проявата на коректност и уважение към противната страна. За два дни постигнахме забележителна динамика, но едва ли и ефективност, макар че много неща бяха поставени.Премести си погледа от моята особа върху текстовете и работи. Това е пътят!
    Поздрав!

  • Здравей, Катерина!

    Повдигаш важния въпрос за съдържанието на коментарите.Чрез тях ние общуваме, опознаваме се, но коментарите са полето, на което ще израстне и новата критика или поне ще покълне. Само за няколко дни вече имах възможността да се срещна с двама автори, които проявяват подчертан интерес към критиката, а без нея никаква литература не може да се прави.
    Поздрав!

  • Здравей, Каси!

    Защо не ме поканиш да оценя аз някой твой текст? Ще те изпитам от гледна точка на прилаганата от теб логика...Подготви се и когато си готов, се обади, а оценката сам ще си я напишеш!При това, ще направя литературен анализ, а няма да изказвам мнения, както сега правиш ти...
    Поздарв!
  • Стиха като идея и изпълнение ми хареса,но нещото,което ме впечатли,е че истински се интересуваш от всеки коментар.
  • Здравей Доротея!

    Съгладен съм с теб, че може да се проследи романтична линия в творбата, което предполага да се вникне в развития процес на преживяването. Изглежда ни харесва да си четем текстовете?!
    Поздрав!
  • Романтично стихотворение.

  • Здравей Роси!

    Благодаря ти за топлите думи. Твоето появяване с твоята героиня - Лъки бележи нов момент в развитието на образа на Мойсей: израстването му от Цар на боговете в простосмъртен. Тази съвременна притча, която създаваме заедно не само снема в себе си библейското начало, но описва и сложното възпроизводство на съвременния човек. Това наистина е истинска загадка за любознателния читател, а това са предимно младите хора, устремени към собственото си развитие чрез овладяването на новия свят. Използвам случая да ти кажа, че повече от година съм те търсил, за да започнем съвместното ни творчество, което е открито за всеки - в случая, имам предвид закачката, която отправихме към дон Хуан. Не спирам да ти се възхищавам за смелостта да излезеш с мен на глобалната сцена на новата литература...Тази творба носи специален прочет за теб!
    Поздрав!
  • Здравей, Валери!Поздрав за чудесният химн!
    Твоите текстове са истинска школа за нас
    и макар да знам,че ти си имунизиран срещу негативизма
    искам да ти кажа:Не му се потдавай,ние имаме нужда от теб!
    Благодаря ти!

  • Благодаря ти Мария! За мен е чест да се познавам с теб и това го разбрах, когато веднъж влизах в личния ти сайт и се запознах с твои текстове!

    Валери


  • Извинявай мила Пепа!
    Срещата ни е нелепа,
    но перото ми пак пита-
    иска да се среща с Пепита?!
  • Здравей, Ромина!

    Ще ти призная нещо.Приготвил съм едно куфарче в зелено, за да плащам за всеки коментар, но ти се отказваш и аз не мога нищо да направя...Надявам се, че няма да имаш претенции и за рекламата?!
    Поздрав!

  • Здравей, Романтик!

    С Лъки направихме опит да раздвижим историята с дон Хуан, която описваш. Надявам се, че си наясно с героите, които въвеждам. Лъки въведе Маргарита - рожба от лудата й младост с дон Хуан, а аз - Карлос Кастанеда, ученик на дон Хуан и Нагуала Хулиан, учител на дон Хуан.
    Благодаря ти за обаждането!

    Поздрав!

  • Здравей, Ромина! Добре дошла!

    Благодаря ти за думите, които макар и да не са коментар, са много важни за мен по силата на няколко обстоятелства, като включим и това, че имам възможността да ти се представя - Валери.

    Я, да видим какво ми казваш! Ти пишеш следното:"Не ми допадна, честно казано! Няма да ти го резиля още с лоша оценка!" Това е много богато изказване и носи важни послания. Нека да ги видим:
    1. Творбата не ти е допаднала...Но това не значи, че няма да ти допадне ако я проучиш по-добре. И друго! Ти преместваш разговора в областта на вкуса, където някои казват, че не се спорело, а аз казвам, че там се налага да се говори конкретно. Ако зная какво не ти допада, аз ще направя усилие да го поправия, ако ме убедиш, че се налага.
    2. Не е нужно да залагаш честта си, за да ти повярвам...Аз ти вярвам. Нали вече сме познати?! А и сме в "Откровения"?!
    3.Ти си добра и великодушна като се смиляваш над творбата ми, но за хората на перото има едно правило - като създадат творбата, да я оставят да се маскари, та дано нещо остане от нея и тогава ще стане ясно колко струва. Имаш още възможност. Фрасни една единица, моля те! Ще ми направиш услуга.Даже мога да ти кажа защо е така, но не искам да те отегчавам с дълги изрожения.
    Желая ти добро настроение!
  • Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!

  • Здравей Ливия. Добре дошла!

    И краткият ти коментар е вълнуващ, защото носи откровението на запазен интимен момент. Но той ми дава повод веднага да споделя с потребителите на Сайта следното:
    1.Тази творба е сложно обобщение на живота ми, свързан с едно морско плаване, през призмата ва отношението ми с Ирина от Ростов на Дон, която сега издирваме с Лъки и съпругата ми…Но не само тази творба. Всеки текст, който съм публикувал досега се основава на конкретна човешка съдба и отразява особеното преживяване на съответната ситуация. Използвам случая, за да отговоря и на Хипо, че това е проявление на прагматизма и в поезията.
    2.Освен процеса на преживяването, творбата е опит всичко това да бъде отразено по съответния художествено-естетически начин, което също може да бъде обсъждано, признавано или отхвърляно, но то е и отговор на друг въпрос на Хипо, с когото започнахме полезен разговор.
    Поздрав! Допълвам тук и един коментар на твой текст:

    На Ливия
    Докоснах нежно твойте пръсти,
    когато с поглед в теб потънах
    и тихичко сърцето се прекръсти,
    коляно щом до теб подгънах.

    Дарихме си омайна тръпка
    и цялата я аз погълнах,
    а тя разцъфна като пъпка
    в горещата и сладостна прегръдка.

    Тогава сетихме онази страст,
    която преживяваме взаимно,
    а знаеш ти, че с тази власт
    навлизаме в озарението интимно.




Предложения
: ??:??