Химн за любовта
Спомням си историята ни – в морето:
как над двама ни изгря в нощта дъгата,
озаряваща с тишина завинаги сърцето,
за да не нахлува там на болката тъгата.
Затова сега ти пея тази песен -
химн за чувство, блеснало – безкрайно,
дало ни света на любовта – чудесен,
в който с теб сега вървиме всеотдайно.
Бях от много обстоятелства смутен,
нещо повече – за бъдещето бях объркан,
а и в този, за потегляне в морето, ден
ти отхвърли свят един – на спомени, изтъркан.
Аз на път потеглях – ех, живот моряшки:
корабът се готвеше след малко да отплува -
ти погледна ме накриво, но юнашки,
тръгна с мен, сърцето ми започна да лудува.
Станахме с тебе волни чайки
над вълните равномерни,
но си спомнихме за наште майки,
учили ни в любовта си да сме верни.
И потеглихме в море открито -
в път от негативности свободен,
но създадохме сърце едно – в невинност мито
с думите ти: ”Ти за мене Мой, си рОден!”
В морското ни, мила, плаване,
станахме любимци на вълните,
а душите ни, в цялостно отдаване,
сетиха вкуса вълшебен на шегите.
Колко време от тогава мина –
крачим днес с теб през грижи,
но го правиме с радост все двамина,
а взаимността живота движи.
© Валери Рибаров All rights reserved.
