Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
14 авг. 2020 г., 17:25

Хлябът на баба 

  Поэзия
587 0 8

Днес баба омеси небесният хляб,
а пръстите сръчни в небето звъняха.
Духът ми от болката станал бе слаб,
но тя го завърна под родната стряха

 

в старо мушкато до гроб да цъфти
и в алена сянка докрай да узрее.
Да може пораснал с крила да лети, 
научил изкуството да се живее...

 

Ухае на сила небесният хляб.
Духът ми, нахранен от него, сияе.
Нито угаснал е. Нито е слаб.
Своята мисия земна узнал е...

 

Мими Иванова

© Mimi Ivanova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря най-сърдечно за хубавият отзив, Ирина!
  • Хубава поезия....
  • Да, Краси, стихотворението ми е посветено с много любов на моята непрежалима баба, която много обичах... Сърдечен поздрав от мен!
  • Поетично посвещение с много любов и топлина!
  • Жени, Велин, Деа, благодаря ви от сърце за прочита и ответните реакции за моето стихотворение! Радвам се, че то ви е докоснало...
  • Впечатляващ стих! Това е едно от най-красивите неща, които напоследък чета тук!
  • Много красиво, истинско, лично. Почувствах го!
  • Прекрасно е!
Предложения
: ??:??