16 июн. 2010 г., 15:03

Хм…

934 0 0

 

Обърнах се

и спрях,

помислих си,

погледнах те и пак

за миг стори ми се,

че си там, окъпан в светлина.

но тръгнах пак нагоре

по стръмен и недружелюбен път,

изглеждах малка като капка в море.

Беззащитна дори.

Недокосната от твоята плът.

Обърнах се

и сякаш спрях за миг,

но там ти стоеше -

глух за моя стон, за моя вик.

Е, пак извиках

отчаяно и страстно,

за твоята обич зажадняла.

Тогава  чух го някъде във мрака -

не, ти…

Той беше, наистина окъпан в светлина,

стоящ и чакащ цяла вечност

да дойда аз без теб – сама.

Чия съм вече зная ли?

Ничия е най-добре.

Викаща, молеща за Рая…

копнееща за това небе

Тогава спрях…

Обърнах се и сякаш

за миг понесох се и нямаше те.

Нямаше го.

Имаше я само свободата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...