dansyto (Данаил Таков)
816 3638
29 янв. 2019 г., 01:03

Хора разни, луднали съдби 

  Поэзия
308 3 11

По покривите бели се разходих–

вихрушка съм със леден силует.

Прозорчета на къщи поразтворих –

да зърна исках аз уюта мек.

 

Видях звънлива радост и усмивки

във първия открехнат топъл дом.

Любов и обич споделени с близки,

щастлив бленуван подреден подслон.

 

Надзърнах в друг прозорец, там тъгата

се беше настанила във старик.

Той беше сам, обгърнат от мъглата

на пушещо кюмбе. Комат във плик.

 

Във третия прозорец, щом погледнах,

останах като гръмнат, ей така.

Един идиот ръцете бе протегнал,

налагаше безмилостно жена.

 

А аз нали съм ледена вихрушка,

но не от лед бе моята душа.

И устремих се със куршум на пушка,

мъжът прострелях бързо във крака.

 

И някак си, олекна на земята,

пречупи се злощастната съдба.

Взриви ме този ужас у жената –

обреченост, безсилие, беда!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Lia! Поздрави и все така вдъхновена
  • Разбирам,знам, виждам! Това искам да ти напиша под твоето стихотворение. Всичко останало ... Има още и още..." луднали съдби"
  • Наде, Ели, Васи - благодаря ви! Много страдание има в този свят, много болка! Иска ми се хората да са по-добри, така ще са и по-щастливи, толкова ли е трудно да го осъзнаят? Поздрави и бъдете здрави!
  • Разни идиоти налагат жени, искам и тях да ги боли!
  • Да можем да защитим всички...Да можем да помогнем всички да са щастливи... Поздравления, Дани!
  • Ех, Дани...Дано ни стигнат и думите и куршумите...
  • За жалост много български жени страдат от скотове- идиоти - комплексари, които изкарват агресията от провала в живота си върху жена. Това е долно, това е мерзост, това е спотаена параноя и страх. Мн често жените се оказват по-силните. Поздрави!
  • Понякога Любовта е и такава -
    Свива се от страх пред разплакана
    от унижение и срам жена,
    а на сутринта с прикритите от грим очи
    отново влюбено наднича
    с тихата надежда,
    че е искана и вечна....
    Понякога се налага да вземеш правосъдието в своите ръце!С пръст върху пулта на съвремието! Умили ме старецът, коматът и кюмбето! Харесах, Дани!
  • Ясно! Не си искал да го убиваш..помислих че си искал, но си уцелил в крака.. Харесаха ми звънливата радост и комата в плик! Поздрави..
  • Затова е прострелян в крака, само за да бъде обезвреден! Не убит! Поздрави, Краси!
  • Много драматичен край..разни са хората, да, но и куршумите не са начин да ги наказваме..Благодаря за твоята вихрушка Данаил!
Предложения
: ??:??