26 авг. 2005 г., 09:57

Хората

1K 0 1
Беззвучно устните си мърдат
и хванали ги със ръце
над ниската потребна твърдост
ги лепят на свояето лице.

Единствено в тълпата дишат те на воля
и търсят в греховете своя апогей
обичат да грешат и да се молят
луната на богатството да грей.

Дъждът, когато ги намокри със страдание
и пепелта в душите им горчи,
загубени във свойто отчаяние
те гледат утрото с посърнали очи.

Но ето пътят им покрива се с надежда
и грейват в тях очите на дете,
а Богът със венеца ги поглежда
и тръгват пак по дирите му те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението притежава някакъв вътрешен, собствен ритъм - хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....