19 окт. 2024 г., 06:11

Хоризонти

314 0 0

       Х О Р И З О Н Т И

 

Откриването на нови реалности

отхвърля границите на хоризонтите,

по принцип всичко е даденост,

реализацията е въпрос на възможности.

 

Кой предизвиква войните?

Безсилието за усвояване на Мощна Енергия-

липсата на онова важно откритие,

което мисълта в авангард да изтегли.

 

Докато Непросветени тъпунгери

се напъват,"умно да разсъждават",

Бъдещето ще остава потулено

в перспективата на всички държави.

 

Проблемът не е локален,конкретен.

Той винаги е бил причина за революциите.

Когато стилът мисловен бива повреден,

предизвиква хаос в институциите.

 

В днешното Настояще липсва идеята,

която гладът енергиен със замах да захрани,

политиците над Бездна от Глупост се реят...,

защото са реалност фалшиво избрана.

 

Когато Фалшивото се бори за Истина,

нали се сещате,че става въпрос за лъжа,

с клизма от пръсти изстискана,

неспособна да променя реалността.

 

Ще стискат кокала оглозган,до края,

ще ръмжат и дращят около празната каца,

ще се надвикват,без да признават,

че продължават с Ако-то,да се омацват.

 

Вместо да разширяват,те хоризонтите свиват,

перспективата на ракурса продължава,да се стеснява...

Докато на една боя е изходът ни от кризата,

въртележки и солари Хоризонтите заблатяват.

 

19.10.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...