Хоро
Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан.
Съща музика, същото лято,
само подиум вместо мегдан.
И преплитат момите, момците
на шевицата пъстрия бод –
сякаш вие реката лъките
и се плисва в крайселския брод.
Като вчера си спомням хорото
вплело здраво ръце кръст на кръст.
Свири тъпан, кларнет, а на попа
под чемшира целуваме кръст.
И жените със пъстри литаци,
и мъжете със кривнат калпак,
ситнат бързо, засукват мустаци:
ха-така, ха-така – удрят крак!
Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан
и напомня за детството свято,
за хорото на онзи мегдан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
