7 мая 2008 г., 16:34

Хотел

1.1K 0 8
      

         Трети ден вали над Бяла черква.
         Трети ден съм в доброволен плен.
         Старата добра хотелиерка
         не простира вече трети ден.


                                  Петър Анастасов



Капка дъжд не пада в Бяла черква –
няма оправдание за мен:
мнителната зла хотелиерка
не простира вече трети ден.

Топли само все така водата,
без да жали скъпите дърва.
Аз отчаян гледам си яката:
мръсничка е, но едва-едва.

Тъй че трябва лично във котела
да се влиза. Слагам лозов лист
и признавам: Сред лекета, лельо,
няма как да съм останал чист...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...