5 нояб. 2015 г., 18:51

Храм 

  Поэзия
1113 1 25
В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща,
на кладенец, в който звездите
надничат със бледи зеници
и бавно към дъното спускат
случайни лъчи-алпинисти.
В храм влизаш. Душата ти знае,
че нищо не помни какво е -
каквото било е в безкрая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??