vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Nov 5, 2015, 6:51 PM

Храм

  Poetry
1.2K 1 25

 

В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща,
на кладенец, в който звездите
надничат със бледи зеници
и бавно към дъното спускат
случайни лъчи-алпинисти.
В храм влизаш. Душата ти знае,
че нищо не помни какво е -
каквото било е в безкрая.
Душата ти нищо не помни,
не търси любов и не носи.
...В храм влизаш. Виновни
те гледат стените с въпроси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Хобаво е.Добър изказ. много епитети.Браво....
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря, Гавраиле!

    Благодаря и на теб, Роси!

    Трогнат съм от вниманието ви и от хубавите думи, които казахте за текста ми.

    Приятна вечер и весели празвици!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    "...В храм влизаш. Виновни
    те гледат стените с въпроси..."
    Интересна, дълбока творба. Поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Храмът е връщане към Началото където Душата нищо не помни и знае.Но всичко предстои.Великолепно прозрение.Поздрав от мен!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Мерси, Веселка! Весели празници от мен!

    Благодаря ти, че високо оцени скромния ми текст, Тони!
    Релаксиращ уикенд и вдъхновение за ново творчество!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0