Храм
В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща,
на кладенец, в който звездите
надничат със бледи зеници
и бавно към дъното спускат
случайни лъчи-алпинисти.
В храм влизаш. Душата ти знае,
че нищо не помни какво е -
каквото било е в безкрая.
Душата ти нищо не помни,
не търси любов и не носи.
...В храм влизаш. Виновни
те гледат стените с въпроси...
© Младен Мисана All rights reserved.
