vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
Nov 5, 2015, 6:51 PM

Храм 

  Poetry
991 1 25

 

В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща,
на кладенец, в който звездите
надничат със бледи зеници
и бавно към дъното спускат
случайни лъчи-алпинисти.
В храм влизаш. Душата ти знае,
че нищо не помни какво е -
каквото било е в безкрая.
Душата ти нищо не помни,
не търси любов и не носи.
...В храм влизаш. Виновни
те гледат стените с въпроси...

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хобаво е.Добър изказ. много епитети.Браво....
  • Благодаря, Гавраиле!

    Благодаря и на теб, Роси!

    Трогнат съм от вниманието ви и от хубавите думи, които казахте за текста ми.

    Приятна вечер и весели празвици!
  • "...В храм влизаш. Виновни
    те гледат стените с въпроси..."
    Интересна, дълбока творба. Поздравления!
  • Храмът е връщане към Началото където Душата нищо не помни и знае.Но всичко предстои.Великолепно прозрение.Поздрав от мен!
  • Мерси, Веселка! Весели празници от мен!

    Благодаря ти, че високо оцени скромния ми текст, Тони!
    Релаксиращ уикенд и вдъхновение за ново творчество!
  • Интересен стих , който буди много въроси... Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Йоана! Трогнат съм, че одобри моя скромен текст. Приятна вечер!
  • Най-кроткото място на света... Много меко усещане, много силна образност, много красиво послание. „Душата ти знае“ - „Душата ти нищо не помни“ - това е много интересно Благодаря за невероятното усещане. Поздрави, Мисана!
  • Благодаря ти от сърце, Влади! Трогнат съм от жеста ти на внимание към скромния ми текст.

    Валери, именно на съвестта ти разчитам. Че благодарение на нея ще осъзнаеш колко погрешно постъпи. Никога не бих се разсърдил на никого за някаква си двойка. Но дано от нея да има поне някаква полза.

    Благодаря ти, Лили! Много хубави думи каза. Всеки автор би се зарадвал на такава оценка за текста си. Хубав ден и нови поетични успехи!
  • Убеден съм, че "Поетът" е най-силното стихотворение писано някога на тази тема. Казвам го, не защото е мое произведение, а защото след 40 години прекарани на полето на поезията, съм развил 4-то око за нея. Това, че ти не си го разбрал и почувствал е отделен въпрос. А аз може да съм всичко друго, но не съм злопаметен.

    П.П. Любопитно, но пред коя дама си показал, че си мъж. Да не би да е с древногръцко име от Омирово време?
  • Не, аз няма да изтрия този коментар. Ще ти припомня обаче, че след като оцених с 6 стихотворението ти за върха и след като написах един разяснителен коментар, че всъщност истинският връх е Пътят към него, резултатът бе следният: моите коментари изтрити, а най-силното ми стихотворение "Поетът" бе оцененено най-тенденциозно с 2 от теб и бе квалифицирано с обидни думи. Мисля, че това е тема за размисъл - как "няма добро, което да остане ненаказано".
  • Благодаря, Валери! Радвам се, че намери сила и мъжество да се издигнеш над междуособиците, които сам предизвика. Приятен ден!
  • Благодаря, Лейди! Много точно си декодирала смисъла. Желая ти прекрасен петъчен ден!

    Мерси за вниманието, Ева! Не, не грешиш. Всеки човек е обречен и осъзнава това на даден етап от живота. За някои това осъзнаване идва по-рано, за други по-късно. Но резултатът е един и същи - край на илюзиите. Усмихнат ден и много слънчево настроение!
  • Благодаря ти, Илко! Джак, тогава наздраве! Какво предпочиташ - сливова или гроздова? Мисля, че гроздовата е по-универсална, защото в някои деликатни моменти може да се пие и като сливова.

    Мерси, че прочете и оцени, Лили!
  • Мерси за споделеното в коментара ти, Евелина! Лека вечер!
  • Много силно чувство..., всяка Душа е храм - там се влиза на пръсти...!!!
  • И аз ти благодаря за вниманието, Али! Да ти е хубава вечерта, а утре - усмихнат денят!
  • В храма на Душата...
    Благодаря!
  • Благодаря ти, Илко! Много точно го каза: "Само медитацията със състрадание е истинска."

    Дънърджак, или Джак от Планината. Мерси за участието в тази ноемврийска сесия. Не зная за планината Меру ли намекваш, или за Петата планина на Пауло Коелю? А може би просто за Люлин планина? Едно е видно и от самолет - очевиден недостиг на възпитание. На теб ти препоръчвам да прочетеш внимателно евангелието на Матей: 7: 1-5. Ще научиш интересни неща за себе си.

    Благодаря ти за тези хубави слова, Цеца! Трогнат съм.
  • "Истинският православен християнин стои смирено в храма, където заедно с близките си имат една единствена мисъл за духовно усъвършенстване и физическо укрепване. Той знае, че за да се предпази от злини и болести трябва редовно да посещава храма и да се моли на Света Литургия. Колко много губят ония човеци, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени от своите ежедневни грижи, задушаващи се от мъки и несгодите, които им поднася делничността те постепенно залиняват духовно и тогава идват пагубните грехове, безверието и отчаянието.

    Затова трябва да знаем, че редовното и смирено присъствие в храма ни дава онази благодатна сила, с която можем успешно да преодоляваме всички трудности и предизвикателства през време на нашето земно съществуване."

    "В храм влизаш. Душата ти знае,
    че нищо не помни какво е -
    каквото било е в безкрая.
    Душата ти нищо не помни,
    не търси любов и не носи."

    Прекрасно е! Поздрави, Мисана!
  • Мерси, Цвети! В храма, независимо външен, или този на душата, основното е да влезем искрени и истински. Трябва да забравим, че животът е театрална сцена, а ние актьори, както проповядва Шекспир. Следва да сме автентични докрай.

    И ти отлично ме разбра, Рени. Благодаря за стойностния коментар!

    Мерси за това точно коментарно споделяне, Солвейг!

    Благодаря и на вас, Елица и Катя, че прочетохте и оценихте текста ми!
  • В Автентичната ни Обител - не можем нищо да внесем и не можем нищо да изнесем - Там има Всичко - стените са голи - за Любовта няма икони, няма канони.... Поздравление, Младене! Имай уютна вечер!
  • Когато влезем навътре в храма на душите ни, трябва да харесваме и обичаме това което е там! Душата помни какво е било, но разумът не знае и не иска да знае! Разумът ни кара да се чувстваме виновни, а аз си мисля, че трябва да се приемем такива каквито сме с всички позитиви и негативи и тогава няма да гледаме виновно, а ще се стремим да бъдем в съзвучие със своя Създател и той осветявайки нашият храм с благословията си, ще ни открие щастието точно в този момент на осъзнатост! Тогава ще се освободим от тъмните същности в нас и всички низки емоции ще си заминат завинаги и около нас ще остане само светлина и ние ще отразяваме светлина тук на Земата в този си живот! Тогава няма вина, няма осъждане, няма лъжа, няма подлост..., няма тъмнина! Има само любов, безусловна любов! Както винаги пишеш осъзнато и неповторимо! Някои неща са ми трудни за разбиране, защото е написано филосовски и може би не съм разбрала напълно какво точно си искал да кажеш, но аз го усетих като енергия и ми хареса!!!
  • Благодаря ти, Ласка! Трогнат съм от вниманието. Приятна вечер!
  • "В храм влизаш. Душата ти знае,
    че нищо не помни какво е -
    каквото било е в безкрая.
    Душата ти нищо не помни,
    не търси любов и не носи.
    ...В храм влизаш."

    Да!
Random works
: ??:??