Храм
У тебе виждам нещо несъзримо -
мечта и идеал, и страшна сила,
и плам, и капка горделивост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих.
Без съд и без вина се разпнах в него.
Не искам нищо, даже справедливост,
а просто да го посетиш…
У тебе търся нещо несъзримо -
мечта и идеал, и кротка сила,
и плам, и капка несломимост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих.
Без съд, безропотно се разпнах в него.
И знам, че в любовта не ще намеря,
и в теб не търся справедливост,
а просто да го посетиш…
У теб намерих нещо несъзримо -
мечта и идеал, неустоима сила,
и плам и капка предпазливост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих.
Без кръст, без избор аз се разпнах в него
с надежда, блян, молба,
но не за обич, не за справедливост,
а просто да го посетиш…
У теб загубих нещо несъзримо,
мечта и идеал, и плам,
и гордост, предпазливост, сила,
кротост, справедливост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих.
И разпнах се,
аз сам се разпнах в него,
а просто искам да го посетиш…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Иванов Все права защищены
