Хрома обич
На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас -
ония, със омачкания делник.
Празнуваше среднощно. Вечно сам.
И с хищна тръпна радост на скъперник
изваждаше от стария си шкаф
грижливо сгънат лист със тъмен кичур.
Изсъхнал розов цвят. Парченца гняв.
За други малко, но за него - всичко.
И питаше със яростта на мъж,
удавил се отдавна в две вселени,
стопили любовта до шепа мъст:
„Защо от всичките избра си мене
за своя ненаситен женски пир?
От тях единствен ли съм най-достоен?
Не те обичам повече! Да спим!
Но този бяс... По дяволите - твой съм!"
И после - тишина. До заранта.
До следващия празник в бясна доба.
... А някъде една сама луна
отглежда хрома обич върху облак.
03.04.2009 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
