4 апр. 2008 г., 07:16  

След всичко

1.2K 1 15

Лошото ще се забрави, болката ще преболи.

Ще запазя капка радост – от това, че сме били.

 

Може даже миг нетраен да е равен с вечността.

Самотата не е страшна, щом си имал любовта.

 

Миговете преживени са негаснещи звезди.

Те ще наедряват в мене, пак любов ще се роди.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как успяваш да пишеш за любовта така, не знам!
    Радвам ти се!
  • Всички сте много щедри и нежни към мен.
    Благодаря ви, приятели!
  • Много хубаво четиво и подхожда на дъждовното време вън!
    Поздрав!
  • Чудно!!! Много нежност и красота!!! БРАВО!!!
  • Не само докосваш, а ни прегръщаш с фините си сетива! В душата остава уханието на теменуги! Поздрав и прегръдка, Елица!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...