4.04.2008 г., 7:16  

След всичко

1.2K 1 15

Лошото ще се забрави, болката ще преболи.

Ще запазя капка радост – от това, че сме били.

 

Може даже миг нетраен да е равен с вечността.

Самотата не е страшна, щом си имал любовта.

 

Миговете преживени са негаснещи звезди.

Те ще наедряват в мене, пак любов ще се роди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как успяваш да пишеш за любовта така, не знам!
    Радвам ти се!
  • Всички сте много щедри и нежни към мен.
    Благодаря ви, приятели!
  • Много хубаво четиво и подхожда на дъждовното време вън!
    Поздрав!
  • Чудно!!! Много нежност и красота!!! БРАВО!!!
  • Не само докосваш, а ни прегръщаш с фините си сетива! В душата остава уханието на теменуги! Поздрав и прегръдка, Елица!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...