4.04.2008 г., 7:16  

След всичко

1.2K 1 15

Лошото ще се забрави, болката ще преболи.

Ще запазя капка радост – от това, че сме били.

 

Може даже миг нетраен да е равен с вечността.

Самотата не е страшна, щом си имал любовта.

 

Миговете преживени са негаснещи звезди.

Те ще наедряват в мене, пак любов ще се роди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как успяваш да пишеш за любовта така, не знам!
    Радвам ти се!
  • Всички сте много щедри и нежни към мен.
    Благодаря ви, приятели!
  • Много хубаво четиво и подхожда на дъждовното време вън!
    Поздрав!
  • Чудно!!! Много нежност и красота!!! БРАВО!!!
  • Не само докосваш, а ни прегръщаш с фините си сетива! В душата остава уханието на теменуги! Поздрав и прегръдка, Елица!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...