4.04.2008 г., 7:16  

След всичко

1.2K 1 15

Лошото ще се забрави, болката ще преболи.

Ще запазя капка радост – от това, че сме били.

 

Може даже миг нетраен да е равен с вечността.

Самотата не е страшна, щом си имал любовта.

 

Миговете преживени са негаснещи звезди.

Те ще наедряват в мене, пак любов ще се роди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как успяваш да пишеш за любовта така, не знам!
    Радвам ти се!
  • Всички сте много щедри и нежни към мен.
    Благодаря ви, приятели!
  • Много хубаво четиво и подхожда на дъждовното време вън!
    Поздрав!
  • Чудно!!! Много нежност и красота!!! БРАВО!!!
  • Не само докосваш, а ни прегръщаш с фините си сетива! В душата остава уханието на теменуги! Поздрав и прегръдка, Елица!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...