Хубава си, дявол да те вземе,

и нека този дявол бъда аз!

Хубава си - всяка фибра в мене стене,

превзе ме - целият съм страст!

За другите превърна ме в огнище,

ограби въглените, вряза във плътта

кинжала ревност и изтля ме в пепелище,

облече ме с безплътната си голота.

Хубава си - шепнат устните ми в полусън...

Хубава си - плачат и очите ненаситни...

Хубава си - във смеха ми сладък звън

всяка дума твоя грабва и отлитва...

Хубава си, моя неранима,

хубава в сърцето ми кървиш...

Хубава си, болката - необозрима,

грешния ми свят ще претвориш!

Хубава до смърт си, тъй неуязвима,

хубава си - в дланите ми алчни и свирепи.

Хубава си нощем - стихваща лавина...

Хубава си призори - стопена в мойте шепи.

Хубава си - сребърно безсмъртие!

Космосът е в двете ти ръце!

Твойте пътища - човешкото безпътие!

Слънцето - във твоите нозе!

Хубава си, призрачно сияние,

хубава, безбожно истинска, неземна...

Тъй хубава, че искам разкаяние

за онзи първи миг, във който те погледнах!

Хубава си, ангелите нека те посипят

с небесен прах от скършени криле.

Снежинки стъклени зениците ми да обсипят!

Луна си! В мрежа нежност моля те да ме вплетеш!

Без дъх си, хубава като целувка,

по-няма от въздишка, по-неспирна.

От вихъра родена, от милувка

погубена и после натежала във ефира.

Но хубава като зората, пламнала от гняв,

че всяка нощ те люби месецът безплатно!

Че сноповете слънчеви те галят, прав

е стъпил изгревът да те целува сластно!

Несравнима моя, хубава си като есен,

обагрила гърдите си със алена коприна!

Като невеста си, поела към олтар небесен,

след стъпките ти цялата земя се срина!

По-хубава си от сълза моминска,

макар порочна да е твойта красота.

Любов си, а жената всяка иска

да бъдеш грях, да бъдеш самота.

Дете си денем - плачеш със росата,

че някой счупи порцелановата кукла.

А привечер отново сплиташ си косата

и боса диво към безкрая хукваш.

Хубава си, тъй неутолима

и жажда огнена си в мойте устни!

Пулсираща във смръзналата вена,

мъгла в очите ми, кълбета гъсти!

Хубава си, дяволите да те вземат,

аз искам вече да съм Сатаната!

Тъй както целия, магьоснице, превзе ме,

сърцето ти ще окова с душата!

23.11.2005 г.