Хубава съм, но и непозната
Каза: ”Аз съм твоята подкрепа.
Хубава съм, но и непозната.
Каза ми веднъж, че съм свирепа,
но запазих нашата позлата.
Можеш ли в душата да четеш?
Искам те! Бързичко при мен ела -
чудя се все пак, защо така не щеш,
щом в душата ти дойдох сама?
Преживяването доверяваш
и го правиш даже без остатък -
може би на бури устояваш:
искам да съм с теб нататък!
Чувствам те! Ти за мен си закопнял -
нека да поема морно чело:
в любовта не си така горял,
с дъгата справяш се умело…
Сам поемаш ти съдбите тежки,
хвърляйки се в кармичен мрак
и разплиташ възли нечовешки
с отговор: какво, защо и как?
Но поспри се в моя топъл скут:
зная, че си мил, добър, грижовен –
чувствам, че в сърцето носиш студ
и от него си така тъжовен.”
Казах: ”Хубава и непозната,
ти почувства моята тревога,
носиш дъх опасен – на Съдбата,
но да го поема аз ще мога.
Сякаш, че почувствах твойте длани -
знакът на Съдбата в теб личи,
а и думите ти са разбрани,
че в очите ти искрят лъчи.
Защо изцяло ми се довери -
съмнението ще се промъкне…
Това е много страшно – разбери:
чувството любовно ще помръкне!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
